Тихата "епидемия на колела" убива хората

Всяка година около 1,35 милиона души загиват по пътищата на света, а други 20 до 50 милиона получават сериозни травми. Половината от тези смъртни случаи и многото травми са свързани с пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти - най-уязвимите участници в днижението на пътищата и улиците.

В световен мащаб на всеки 25 секунди някой загива в резултат на пътнотранспортно произшествие. Ръководителят на Фонда за пътна безопасност на ООН нарече смъртността и травматизма по пътищата "тиха епидемия на колела".

Според Джон Рени Шорт, професор в Училището за публична политика към университета на Мериленд, окръг Балтимор, да се направят транспортните системи по-безопасни е съвсем реалистично и не е свързано със сложна наука, като например ракетостроенето.

Основното е правителствата да отдават приоритет на по-безопасните пътища, скорости и превозни средства и да насърчават такива мерки, като успокояване на трафика, за които е известно, че намаляват риска от пътнотранспортни произшествия.

Разходите

Катастрофите причиняват сериозни икономически щети на жертвите и техните семейства, както и на обществото като цяло. Проучване от 2019 г. изчислява, че между 2015 и 2030 г. пътнотранспортният травманизъм ще струват на световната икономика близо 1,8 трилиона щатски долара.

Доколкото смъртността и травматизмът са най-високи в страните с ниски и средни доходи, опасните пътища увеличават разходите за бедност и са основна спирачка за икономическия растеж. Ето защо, една от целите на ООН за устойчиво развитие е да намали наполовина броя на смъртните случаи и травмите в резултат на пътнотранспортни произшествия в света до 2030 г.

Повече смъртни случаи в страните с ниски доходи

Нивото на смъртност при пътно-транспортни произшествия варира от 27 на 100 000 души население в Африка до едва 7 човека на 100 000 в Европа.

В страните с по-ниски доходи автомобилите са по-малко безопасни, пътищата са по-лоши, по-уязвимите участници в движението, като пешеходци и велосипедисти споделят градското пространство с автомобилистите. Имайки предвид и по-ниски нива на здравеопазване в по-бедните страни, следва, че нараняването може по-лесно да доведе до смърт. Тези страни също тка имат по-малко възможности за въвеждане или прилагане на правилата за движение.

В страните с по-високо ниво на доходи в пътните инциденти често участват само един или двама души.В страните с ниски доходи произшествията обикновено включват няколко пътници.

Например през 2021 г. в Демократична република Конго, на 110 мили (180 км) от столицата Киншаса, цистерна за гориво се сблъска с претъпкан автобус, в резултат на което загинаха 33 души. Фатални пътни инциденти често се случват в Конго, където пътищата са лоши, има много необезопасени стари автомобили, много шофьори нямат нужната подготовка, а пиенето и шофирането едновременно са често срещано явление.

В САЩ има по-малко регулиране и повече смъртни случаи

Днес 12 души на 100 000 за година умират в САЩ ежегодно, докато в Холандия и Германия те са 4 на 100 000, а в Норвегия - само 2 на 100 000. Тази разлика отразява по-агресивните програми за намаляване на скоростта в Европа, по-големите инвестиции в масовия транзит и по-строгите мерки за борба с пиянството.

САЩ не просто изостават от другите богати страни в пътната безопасност. Смъртните случаи по пътищата в САЩ се увеличават през последните години. След постепенен спад в продължение на 50 години, през 2021 г. броят на смъртните случаи достигна 16-годишен максимум с близо 43 000 смъртни случая. Броят на загиналите пешеходци достигна 40 - годишен максимум от 7500 души.

Две вредни представи за пътната безопасност

Автомобилността създаде особена форма на пространство - пътища и магистрали, където смъртта и травматизма се считат за "нещастни случаи". Според Шорт това е крайна форма на екологична несправедливост. Исторически населението в неравностойно положение и бедните общности са свръхпредставени сред загиналите и ранените при пътнотранспортни произшествия.

Втората подвеждаща теза гласи, че почти всички смъртни случаи и наранявания по пътищата са причинени от човешки фактор. Държавните служители редовно обвиняват лошите шофьори, разсеяните пешеходци и агресивните велосипедисти за смъртността по улиците.

Правителствени агенции и СМИ твърдят, че 94% от катастрофите в САЩ са причинени по вина на отделни шофьори.

Тази раздута цифра успешно прехвърля отговорността върху други фактори, като конструкцията на автомобила, пътната инфраструктура и необходимостта от по-ефективни държавни политики.

Правителствата разполагат с инструменти

Смъртните случаи и травматизмът по пътищата не са само нещастни случаи. Това са инциденти, които могат да бъдат предотвратени и намалени. За да направят това, правителствата и градоначалниците ще трябва да преразгледат концепцията за транспортните системи не само по отношение на скоростта и ефективността, но и по отношение на безопасността и благоустрояването.

Това означава защита на мотоциклетистите, велосипедистите и пешеходците от автомобилния трафик и намаляване на скоростта на движение по градските пътища.

Това също така ще изисква подобряване на дизайна на пътищата, осигуряване спазването на правилата за движение, които правят пътищата по-безопасни, и по-ефективни и осъществими мерки за насърчаване на използването на такива средства за безопасност, като предпазни колани, обезопасителни устройства за деца и каски за велосипедистите и мотоциклетистите.

Смъртността на велосипедистите и пешеходците по пътищата нараства още преди ковид пандемията, тъй като градовете насърчават туризма и колоезденето, без да осигуряват подходяща инфраструктура. Нанасянето на бяла линия на оживена улица не може да замени създаването на напълно защитена велоалея.

За разлика от пандемията от COVID-19, не е необходимо да се разработват нови решения в лаборатории, за да се направят улиците по-безопасни.

Необходима е воля за използване на инструменти, които вече са доказали своята ефективност.